Sorry, you need to enable JavaScript to visit this website.

Балансиране на ежедневието

Как да се справим с тревожността след изолацията?

Срещаме се с Яна Алексиева – детски психолог и Изпълнителен директор на Асоциация „Родители“, за да поговорим за тревожността и мястото й в живота на съвременния човек. Кои са стъпките към балансиран и активен живот? Какво научихме за себе си по време на изолацията и дали тя промени някои от нагласите ни към света? Нека заедно разберем.

яна алексиева

 

  1. Здравейте, Яна! През 2020-а попаднахме в една необичайна обстановка – в пика на своята продуктивност, съвременният човек трябваше да забави темпо и да остане у дома. Как се отрази периодът на изолация върху личността и отношенията в семейството?

 

Наистина никой не очакваше, че изведнъж забързаният ни животът ще спре. Психиката на всеки човек имаше нужда от адаптация към новата ситуация. Повечето хора преминаха през съвсем нормални фази от отричане до приемане на случващото се. Надявам се, че сега от преспективата на отминалите месеци на пълна изолация, всеки човек е или ще отдели време за своята лична равносметка. Ще излезне по-силен от ситуацията, която ни показа, че може да се справим.

Изолацията и кризата заради разпростваняващия се вирус се отрази много индивидуално на всеки човек, на всяко семейство. Със сигурност за някои хора това беше тежък период на адаптация и страх, на засилване на страховете, на неприемане и бунт. В същото време за други хора кризата беше момент за нова реалност, за това да види кои неща са приоритетни за него, какво иска да прави наистина в живота си, че може да се забави темпото и да се живее по-спокойно. Кризата ни показа, че може да намалим и потреблението на всякакви продукти, които не са ни нужни.

За семействата създалата се ситуация беше подарено време да бъдат заедно, за родителите неповторим шанс да са с децата си по начин, който никой не е имал.

Дори напрегнатите и уморителните мигове на съжителството могат да бъдат шанс за семействата и родителите. Разбира се, не бива да си затваряме очите и за това, че изолацията доведе и до увеличаване на конфликти, проблемни ситуации, домашно насилие в семейства, в които е съществувало напрежение и преди кризата. Важно е сега връщайки се в ежедневния ни ритъм да не забравим поуките от преминатата трудност и започналите нови процеси.

 

  1. Тревожността е състояние, за което говорим все по-често в днешно време. Раждаме ли се с това усещане или го придобиваме при определени условия?

 

Теории за чувства има много, повечето се обединяват около тези базови емоции: щастие, тъга, страх, отвращение, гняв, изненада. И ние като живи същества не можем без нито една от тези емоции - те ни развиват и ни предпазват. Изкуството е да се научим да ги балансираме и да се себепознаваме. За мен като професионалист е щастие, че през последните години темата за себепознанието вече не е далечна и дори започва да се припознава все повече.

Ако отделим време да се грижим за себе си, за чувствата и мислите си, да разпознаем кое преживяване как ни кара да се чувстваме, ако потърсим помощ когато усетим, че имаме нужда, то тогава имаме шанс за един балансиран живот

А тревожността е необходима, тя ни кара да се спрем и да се замислим, да намерим път, който ни кара да се чувстваме спокойни. Обаче е важно да не се отдаваме единствено и само на тревожността, защото тогава тя ще ни блокира и ще ограничи много от жизнените ни способности. Разбира се, ако човек усети, че тревожността го завладява, че не може да се справи с нея е задължително да потърси професионална помощ и подкрепа в заобикалящата го среда.

 

  1. Предаваме ли тревожността на своите деца и как бихме могли да овладеем този процес?

 

Отговорът на този въпрос е ясен и важен - да, предаваме тревожностите си на децата, Децата се оглеждат, вървят в ежедневието, порастват, играят заедно с  родителите си.

Всеки може да се сети за редица примери как не харесва нещо, притеснява се от друго, страхува се и то е семейно предавано. Тези процеси се случват, стават несъзнавано, но родителите могат да овладеят и да обяснят на децата си защо се тревожат за едно или друго нещо.

 

  1. Как да помагаме на децата, когато са тревожни?

 

На първо място е важно да уважим тревожността им. Много обидно и затварящо за едно дете е, когато то е споделило свой страх с нас, да чуе от родителите си, че няма такова нещо или да бъде смело дете.

След като сме уважили чувствата му (проявили сме емпатия) е добре да отворим пространство за разговор. Понякога детето няма да е готово да говори веднага с родителите си, недейте да настоявате да стане веднага, важно е, че сте отворили пространство за разговор и сте готови да го изслушате когато е готово. Ако детето е малко, то няма думите с които да ви разкаже, тогава на помощ идват играчките, рисунките, приказките, спокойната прегръдка на родителите.

За да преодолеем тревожностите на децата може да се премине и през няколко стъпки:

  • всеки от родителите да си направи равносметка от какво се тревожи. Да сподели с другия родител, за да знаят и двамата и да проявяват уважение или да се балансират. 
  • да се постарае да прецени доколко тревогите са му основателни, реални или по-скоро са ирационални.
  • да не спира да знае, че децата имат нужда от здрава основа, която са родителите им, за да могат да растат, играят, експериментират и това да ги води в решенията, дали да спрат детето от някакво занимание или решение.
  • да изговори с детето си как се чувства като родител, да говори с Аз-форма - “Аз се притеснявам за теб, важно е да го знаеш, но това няма да ме накара да те спра. Важно ми е да съм честна/честен с теб.” Децата чуват тези наши послания, разбират ги и ги уважават.

 

  1. Отново сме навън, опитвайки се да се справим с динамиката и новите обстоятелства. Какво би ни помогнало да поддържаме спокойствие?

 

Да търсим баланс - да се върнем максимално бързо към ежедневния ни, познатия ни ритъм на живот, спазвайки разумните препоръки за предпазване 

 

Не трябва да пропускаме, че макар да бяхме в изолация, това не беше ваканция, особено за психиката ни - така че е добре да намерим начин да правим нещо любимо, да оставим време за почивка, за ваканция, защото умът ни, емоциите ни имат нужда от презареждане.

 

  1. Какви активности бихте препоръчала, така че да се грижим за тялото и ума? Знаем, че спортът и движението са фактори, които намаляват тревожността

 

Най-добрата активност за човек е това, което го обича да прави, което го хармонизира, дава му енергия, прави го щастлив. И по тази причина е важно всеки да прави това, което иска, а не по задължение и защото изпитва вина, че не го прави.

Важно е човек да попита първо себе си какво му се прави - дали ще е спорт, преходи в планината, разходки в природата, плуване в басейн или море, готвене, четене на книга, срещи с приятели, курсове за себепознание - има голям избор за любими неща. След като намерим какво ни прави щастливи и спокойни е добре да намерим време за него и да го превърнем в ритуал и грижа за себе си.

Безспорно, обаче спортът и движението са нужни и приятни. Те помагат на тялото да се разтовари от стрес, да се наслади на движението“.  

 

  1. Помагат ли ритуалите да се чувстваме сигурни в ежедневието или ни ограничават?

 

Ритуалите са нещо без което не можем. Всеки е наблюдавал или чувал как бебето вечер очаква изкъпването си, обличането на чисти дрешки, прегръдката, приглушената светлина - след това заспива спокойно.

Ритуалите трябва да носят спокойствие, а не напрежение, че не са изпълнени. Те ни успокояват и водят към определени действия и състояния. Ако прекалено много човек зависи от ритуалите, вече може да се говори за тревожни симптоми и е добре да се потърси подкрепа за преодоляването им.

 

 

  1. Има ли подходящи приложения, които бихте препоръчала на възрастни и деца? 

 

Тази седмица научих за едно ново и много интересно приложение, което е насочено към изграждане на навици.

https://www.thefabulous.co/premium/30-day-premium-guest-pass?name=%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B0&fbclid=IwAR1yK0mD0qdIVq4xUaFNglpN8FFmghRkVp5lxCsGK7JI0Zg9Wm9v5V_wLHQ

Автор: Радослава Миленова
 

Подобни статии